АКТУАЛНО


02.09.2020 г. СПИСЪК НА ДЕЖУРНИТЕ АДВОКАТИ ЗА ГР. ДЕВНЯ ЗА М. 09.2020 Г. прочети повече

02.09.2020 г. СПИСЪК НА ДЕЖУРНИТЕ АДВОКАТИ ЗА ГР. ПРОВАДИЯ ЗА М. 09.2020 Г. прочети повече

02.09.2020 г. СПИСЪК НА ДЕЖУРНИТЕ АДВОКАТИ ЗА ГР. ВАРНА ЗА М. 09.2020 Г. прочети повече

17.08.2020 г. В изпълнение на разпоредбите на чл.101, ал. 4 от ЗМИП и след проведено обсъждане на проекта на Единните вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, Висшият адвокатски съвет с Решение № 2777/07.08.2020 г. от заседание на 07.08.2020 г. по протокол №69 прие Единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма („Правилата“), ведно с приложения от 1 до 7 към правилата, които можете да прочетете на сайта прочети повече

31.07.2020 г. СПИСЪК НА ДЕЖУРНИТЕ АДВОКАТИ ЗА ГР. ПРОВАДИЯ ЗА М. АВГУСТ И ЗАПОВЕД № 47 прочети повече

виж всички »

Организационни събития


06.08.2020 г. СТАНОВИЩЕ от Адвокатския съвет при Адвокатска колегия – гр. Варна относно проекта на Единни вътрешни правила на Висшия адвокатски съвет за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма

С решение от 24.07.2020 г. Висшият адвокатски съвет прие проект на Единни вътрешни правила на Висшия адвокатски съвет за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.

На свое заседание от 06.08.2020 г. Адвокатският съвет подложи на обсъждане предложението на ВАС, като членовете на съвета единодушно се обединиха около следното принципно становище :

В своята история българската адвокатура винаги съвестно е изпълнявала ролята си на застъпник за правата и законните интереси на гражданите и формите на тяхното частно сдружаване. По време на съдебните процеси на дейците на националното движение за самостоятелна българска държава, в годините на политическите борби в края на 19-и и първата половина на 20-и век, когато противоречията между властимащи и опозиция често са  ескалирали  в саморазправа, в мрачния период на Народния съд и чистките след Втората световна война, във времето на тоталитарния режим и демократичните промени, поколения адвокати строго са пазели завета, че служат на своите клиенти и на справедливостта, а не на политическия режим и наложените от силните на деня правила за ограничаване на свободите в обществото.

            Ето защо е тъжно, че именно днес, когато страната ни е част от Европейския съюз, пространството на свобода – на мисълта, на движението, на стопанската инициатива, се правят опити да бъдат принудени адвокатите да изменят на принципите на своята професия и на доверието на клиентите си и да се превърнат в нещатни сътрудници на службите за сигурност. Още по-трагично е, че това се прави под привидното твърдение, че по този начин се реализира адаптирането на националното ни законодателство към европейското право. Недопустимо е властимащите да прикриват по този начин, в най-добрия случай дефицита  на правна култура, необходима за хармонизиране на правната ни система към европейското законодателство, а в най-лошия – своето желание да установят контрол и наблюдение над всеки аспект от частния и стопанския живот на гражданите. Още по-недопустимо е Висшият адвокатски съвет, който е призван да представлява адвокатите в страната и да съдейства за упражняването на тяхната дейност по защита на правата и законните интереси на частноправните субекти, да съдейства в тези домогвания.

            Напротив, дълг на адвокатурата, представлявана от своя най-висш орган – Висшия адвокатски съвет, е да упражни своето правомощие и да сезира Конституционния съд с искане да бъде установена противоконституционността на Закона за мерките срещу изпирането на пари поради противоречие с чл. 6, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 19, чл. 30, ал. 5, чл. 34, ал. 1, чл. 38, чл. 44, ал. 1, чл. 56, чл. 67, ал. 2, чл. 117, ал. 2, чл. 134 от Конституцията на Република България. Същите основания, както и такива за противоречие с множество закони, сред които и ЗНА, ТЗ, ЗК, ЗЮЛНЦ, АПК, ГПК, НПК, НК, могат да бъдат посочени в жалбата, с която Висшият адвокатски съвет има моралния дълг да сезира Върховния административен съд по отношение на разпоредбите на приетия с Постановление на Министерския съвет № 357 / 31.12.2018 г. Правилник за прилагане на Закона за мерките против изпиране на пари.

В заключение,  считаме приемането на каквито  и да е правила, вменяващи на адвокатите неприсъщи на професията им задължения,  са абсолютно неприемливи, като настояваме за това Висшият адвокатски съвет да упражни правата  си и сезира Конституционния съд с искане за обявяване на  противоконституционност на   нормите от ЗМИП, касаещи адвокатската дейност.  

 

Адвокатски съвет Варна