От името на всички членове на Адвокатски съвет – Варна и лично от свое име отправям искрени поздравления към Вас по повод утрешния 22 ноември - Ден на българската адвокатура! Тази година Варненска адвокатска колегия отбелязва и 130 години от своето създаване!
Бъдете здрави, независими, отстояващи правата и законните интереси на клиентите си, физическите, юридическите лица и обществото като цяло, уповавайки се на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката.
Бъдете принципни, добросъвестни и достойни, като с поведението си издигайте авторитета на адвокатската професия, защото преди всичко тя е обществена дейност и призвание.
По повод отбелязване на празника нека си припомним самото начало:
От първоначалното прогласяване на фигурата на Повереник, съгласно Журнално постановление от 2 август 1878 година и Временните правила за устройството на съдебната част в България, въведени на 24 август 1878 година от руския императорски комисар, до утвърждаването на юриста-адвокат в наши дни е извървян дълъг и неравен път.
След Съединението на Княжество България с Източна Румелия един от първите закони, който се приемат е този за адвокатите, гласуван от Петото обикновено народно събрание, обнародван в „Държавен вестник“ бр. 140 от 24 декември 1888 година. Това е първият закон, регламентиращ адвокатската професия в България.
През 1889 година в „Държавен вестник“ е публикуван и първия официален списък на поверениците-адвокати, вписани към Варненски окръжен съд и помощник-адвокатите, вписани към мировите съдилища. От съдържанието на списъка се установява кои от практикуващите лица на какво основание са придобили адвокатска правоспособност.
Първите адвокати, които са завършили юридическо образование и са вписани във Варненски окръжен съд и във Варненския адвокатски съвет са Александър Дякович и Константин Иванов Ксантов.
В периода 1890 – 1891 година броят на адвокатите във Варненския окръжен съд е бил 16, с което е оформена адвокатска колегия, надхвърляща изискуемия минимум от седем зачислени адвоката от Окръжен съд, съгласно чл. 38 и 40 от Закона за адвокатите.
Дългогодишен Председател на Варненския адвокатски съвет е Михаил Паничерски.
През 1899 година, десет години след влизане в сила на Закона за адвокатите, Варненската адвокатура има в състава си двадесет и шест души адвокати, от които двама работят в град Добрич, двама в Провадия и останалите двадесет и двама в град Варна.
Под ръководството на председателя Никола Кънев на 4 март 1899 година Адвокатският съвет се занимава с актуалния по това време /но и към днешна дата/ въпрос: „МИСИТЛИКА“ – посредничество, което осъществяват определени лица за привличане на клиенти. Един сериозен въпрос за адвокатското съсловие.
Варненският адвокатски съвет се занимава с този въпрос цели десет години по-рано от Софийския адвокатски съвет.
Участвайки в обществено-политическия живот на град Варна, адвокатите от Варненска адвокатска колегия многократно са включвани в изборните партийни листи за общински и окръжни съветници, училищни настоятели и народни представители. Варненски юристи са първите от съсловието, избрани в Учредителното Народно събрание и Първото Велико Народно събрание от 1879 година.
Наред с Варненски адвокатски съвет през 1902 година в града ни е изградено Варненско юридическо дружество.
На 1 юли 1925 година Народното събрание приема новия Закон за адвокатите. В закона са уредени въпросите, касаещи продължителността на адвокатския стаж, правата и задълженията на стажант-адвокатите, причините водещи до забрана за упражняване на адвокатска професия от непрофесионалисти и други.
Законът предвижда и създаването на Висш адвокатски съвет, който да решава въпросите на адвокатските колегии в страната и да контролира адвокатските съвети по съществуващите съдебни окръзи.
Според закона пряк орган за управление на адвокатите от един съдебен окръг е Адвокатският съвет. На общото събрание на адвокатите от даден съдебен окръг се избират ръководните органи на Адвокатската колегия – председател, подпредседатели и контролен съвет.
В изпълнение на Закона за адвокатите на 12 ноември 1925 година е проведено Извънредно общо събрание на Варненската адвокатска колегия, на което е избран и първия Адвокатски съвет с председател Венедикт Попов.
В следващите години са приети Законът за адвокатите от 16 октомври 1947 година; Указ за адвокатурата от 3 юни 1952 година;
След 10 ноември 1989 година и настъпилите промени в страната, адвокати от град Варна се включват активно в обществения живот и предстоящите избори за Велико народно събрание.
На 10 и 17 юни 1990 година се провеждат избори за Велико народно събрание. Сред избраните депутати са варненските адвокати Владислав Даскалов, Петър Обретенов и Атанас Михайлов.
Началото на промените в законотворчеството е поставено с приемането на новата Конституция на Република България. Варненските депутати-юристи вземат дейно участие в нейното изработване. Работната група е ръководена от проф. Любен Корнезов, а в нея участва адв. Петър Обретенов.
С приемането на Конституцията на 12 юли 1991 година е регламентирано правото на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или застрашени неговите права и законни интереси.
С чл. 134 ал. 1 от Конституцията Адвокатурата е провъзгласена като „свободна, независима, самоуправляваща се институция, подпомагаща гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси“
Приет е и Закон за адвокатурата от Великото народно събрание на 12 септември 1991 година, обнародван в бр. 80 на „Държавен вестник“ от 27 септември 1991 година.
През 2002 година стартира дейност по изграждане на единна информационна система за адвокатурата в България. През същата година Висш адвокатски съвет активно работи по проект за нов Закон за адвокатурата. На 15 април 2002 година законопроектът е завършен. На 20 декември 2002 година, подписан от адвокатите–депутати Борислав Ралчев, Йордан Соколов, Младен Червеняков и Четин Казак, е внесен в парламента.
На 10 юни 2004 година е приет новия Закон за адвокатурата, действащ и към настоящия момент.
На 14 – 15 май 2004 година в град Варна се провежда Национална работна конференция на Висш адвокатски съвет с участието на председателите на адвокатските колегии и секретарите от страната. На тази конференция е взето решение да се обяви 22 ноември за Ден на българската адвокатура /това е денят на приемане на първия закон за адвокатурата/.
В навечерието на 22 ноември – Ден на адвокатурата, следва да се изрази уважение и благодарност към всички председатели на Адвокатска колегия - Варна, членове на Адвокатски съвет, Контролен съвет и Дисциплинарен съд.
Председатели на Варненски адвокатски съвет:
1891 г. – 1892 г. – Михаил Паничерски
1893 г. – 1898 г. – Кръстю Мирски
1899 г. – Никола Кънев
Април 1904 г. – Венедикт Попов
1921 г. –1926 г. Венедикт Попов
28 декември 1926 г. – Димитър Ралчов
29 януари 1927 г. – Д-р Тодор Стоянов
29 септември 1927 г. – Георги Даскалов
16 декември 1928 г. – Васил Чобанов
28 декември 1928 г. – Георги Даскалов
28 декември 1929 г. – Васил Чобанов
16 януари 1937 г. – Захари Д. Христов
2 януари 1939 г. – Александър Иванов
2 януари 1943 г. – Христо Мирски
6 януари 1944 г. – Никола Мирски
28 декември 1944 г. – Гено Гутев
28 декември 1945 г. – Христо Мирски
1948 г. – Никола Котаров, Иван Петров, Сава Савов
1949 г. – Йосиф Суружон
22 ноември 1952 г. – Панайот Куцаров
12 януари 1958 г. – Стефан Бургуджиев
8 декември 1961 г. – Рангел Димитров
22 януари 1983 г. – Димитър Славов
Март 1991 г. – Иван Йорданов
Февруари 1996 година – Божидар Христов
18 февруари 1998 година – Борислав Ралчев
Март 2002 година – Йордан Митков
Февруари 2007 – Димитър Петров
Февруари 2013 г. – Юлиян Георгиев
КАЛИНА МИЛОСЛАВОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
ПРИ ВАРНАНСКА АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ